Икономист: Лошото управление е проблемът с АЕЦ „Белене"

Липсата на добро управление е основният проблем на проекта АЕЦ „Белене", коментира икономистът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.

„Когато сделката беше размразена през 2006 г., не стана ясно кой кога какви ангажименти е предприемал при подписване на различни споразумения. Именно това е проблемът на тези сделки," заяви пред БНР Руслан Стефанов.

Той определи като най-неуравновесено изказването на икономическия министър Делян Добрев, според когото българската администрация била подготвена за иска на „Атомстройекспорт" за 1 млрд. евро компенсации, защото такива изкове били нормални.

Руслан Стефанов твърди, че не е необходимо да се правят извънредни комисии за АЕЦ „Белене".

„Ние представихме нашия доклад за добро управление и енергетика, където са изнесени всички проблеми около тази сделка. Може да се види ясно, че начинът на воденето на тази сделка е изключително проблематичен. Тази сделка е прекрасен пример за това как не трябва да се правят такива сделки," обясни икономистът от Центъра за изследване на демокрацията.

Той обясни, че още при обявяването на обществената поръчка през 2006 г. било ясно, че в нея могат да участват най-много двама кандидати. Освен това решението е било опорочено защото е предприето харчене на средства от държавния бюджет на България, без да е подписан договор с частния инвеститор.

„Говорим за поредица от такива случаи, които говорят за това, че такива сделки не бива да се сключват по този начин. 2002 г. вземането на решение беше взето на прогнози на НЕК, които доказваха, че до 2015 г. България ще има нужда от два пъти повече ток, а се оказа, че България дори е намалила своето потребление," допълни още Руслан Стефанов.

По думите му, разговорът за доброто управление на българската енергетика няма да приключи със сделката за АЕЦ „Белене", а специална парламентарна комисия по случая не би решила проблема за прозрачността на договорите.

„Хубаво е да има дебат, българският избирател, потребителят, данъкоплатецът да научава повече за това как се изразходват средствата му," подчерта обаче Руслан Стефанов.

„Когато научаваш, че България е решила да построи нещо за 7 млрд. евро например, а не може да осигури увеличаване на заплатите на основни обществени услуги, хубаво е да се види все пак на какво основание са вземани такива решения," категоричен е икономистът.

Той отбеляза, че НЕК е била в същото много лошо финансово състояние – с дългове в размер на 2 млрд. лв., и през 2008 г.

„Представете си в какво финансово състояние щеше да е НЕК, ако трябваше да плати пълното построяване на този проект до 2015 г. Какво щеше да се случи с цените на електроенергията," попита риторично Руслан Стефанов.

„Друг е въпросът, че такива проекти са с голям експлоатационен период. Оценката е, че колкото струва въвеждането в експлоатация на самия проект, толкова струва и извеждането му от експлоатация," каза още икономистът и препоръча България да се съсредоточи върху ефективното оползотворяване на средствата, с които разполага.